Предишни изследвания на партньора ни Vrije Universiteit Brussel, показват, че спортните програми в затвора имат немалко ползи за лишените от свобода, за затворът като институция и за обществото. Съществуват обаче съществени разлики във възгледите и практиките между европейските държави, както и между различните затвори в една и съща държава. Чрез SPPF, ние ще можем да предоставим на всяка заинтересована страна необходимите инструменти и ноу-хау, за да пристъпят към разработването на добри практики и прилагането на спортни програми в затвора, с които да изградят мост към други сектори в обществото (напр. образование, заетост, социално подпомагане), и последващи траектории извън стените на затвора на европейско ниво.

На първо място, нека да разгледаме каква е разликата между занимания със спорт и физическа активност и спортът като средство за развитие на неспортни умения и социална интеграция?

Вярата в „доброто от спорта“ е широко разпространена. Тази вяра отдавна надскочи идеята за ползите от спорта като развлечение и приноса му за подобряване на физическото здраве.

Като едно от най-разпространените социални явления, днес спортът все повече се свързва с разнообразни лични и обществени постижения, ясно надхвърлящи спортния контекст.

Преди всичко друго, активното участие в спорта се свързва с подобрени житейски умения, морални разсъждения и образователни постижения. На спорта се гледа като на перфектния начин за изграждане на взаимоотношения.

Различни ползи, произтичащи от спортните занимания с лишени от свобода, могат да бъдат:

– Развитие на самоконтрол,

– Сътрудничество с другите,

– Да се научиш да играеш по правила,

– Развитие на самосъзнанието,

– Развитие на когнитивните компетенции,

– Образование чрез спорт,

– Развитие на идентичност,

– Наслада от победата по положителен начин,

– Изпитване на радост, удовлетворение и т.н.…

Често се приема, че тези ползи биват автоматично породени от участието в спорта, но изследванията показват, че спортът сам по себе си няма причинно-следствените сили. Въздействието му може да бъде разбрано само в резултат на взаимодействието на определена комбинация от обстоятелства и/или организация.

Като се вземе предвид разнородността на спорта и неговия различен контекст, може да се изследват единствено въпроси, свързани с конкретни форми на спорт и как те биват провеждани и изживявани. Важното тук е да разберем доколко фокуса е върху самия спорт в даден контекст или програма.

Дали той е главната цел за научаване, заедно с присъщите му свойства (формат „Sport“)? Използва ли се спорта като средство за целенасочено развиване на социални умения („Sport Plus“)? Или спортът е използван като полюс за привличане („Plus Sport“), благодарение на който се осигуряват други умения и услуги чрез редица неспортни дейности?

Например, в Холандия нашите партньори DJI използват футболни занимания за привличане на лишените от свобода в групи, подобряващи уменията за заетост и с играчите се работи комплексно за развитие на всички останали необходими умения за реинтеграция в обществото, включително срещи с работодатели в приятелски мачове и футболни срещи с крайна цел – обучение и/или заетост. От друга страна, футболните клубове осигуряват моста към общността, като дават шанс на играчите, включени в отборите, да бъдат наети при освобождаването си и/или да продължат да тренират в клубовете отвъд стените на затвора.

В контекста на проекта СЗПБ ще се съсредоточим върху последните два специфични спортни „формата“, които изрично работят в посока социалните ценности на спорта (т.е. “sport-plus” и “plus-sport”). Тези двата вида се характеризират с присъщата си насоченост към неспортните ползи (свързани с личното и социалното развитие, пригодността за заетост …) Организацията им зависи от сътрудничеството с други (неспортни) организации, които работят в други сектори и услуги (социално благополучие, образование, заетост…). И от двете перспективи спортът се разглежда като „мост“ и/или средство, което позволява на затворниците да преживеят социалната изолация и да се подготвят за нови предизвикателства след излизането си от затвора.

В момента потенциалът за използването на спорт в затвора като средство за връзка с външния свят и организации, работещи в други сектори (например образование, социални грижи и заетост) е недооценен и като че ли дори подценяван. В същото време, за двата формата спорт („sport-plus“ и „plus-sport“), които се прилагат извън затворите, е доказано безспорно, че водят до неспортни ползи, свързани с личностното, социалното развитие и заетостта. Тези ползи са от изключително значение, защото имат важна роля при реинтеграцията в обществото след освобождаване от затвора.

За да се реализират подобни неспортни ползи, е от съществено значение сътрудничеството с организации, работещи в други сектори. Начинът, по който „Спорт в затвора, план за бъдещето“ (СЗПБ) ще работи с и към това познание, е сравнително нов в контекста на затворите, но в същото време много наподобява условията и матрицата, прилагани в друг контекст в цяла Европа.

В рамките на проекта СЗПБ ще подпомогнем процеса за свързване и партньорства между затворите, затворниците, служителите на затворите, доброволци, социалните партньори и спортни федерации, спортни/социални организации и клубове и ще поставим основите на последващи траектории извън стените на затвора, посредством подкрепа „през портата“. Ако желаете да се включите в проекта със своята организация или като доброволец, свържете се с нас.

По този начин, ще съчетаем експертния опит на всички тези организации и лица в затворите и в същото време ще създадем връзка с „външния свят“.

Освен това, в рамките на проекта СЗПБ, ще дадем „глас“ на затворниците.

Както видяхме в проекта „Prisoners Active Citizenship“ (PAC – KA2, 2017-2019), лишените от свобода бяха поканени да участват в разработването и организацията на спортни и културни дейности. Това участие може да приема различни форми, разположени в пирамидата на гражданското участие (Brosens, 2018): информиране, консултиране, съветване, съвместно производство или овластяване. Отделни затворници могат да се ангажират с отговорности по различните нива. В тази връзка, проектът СЗПБ ще повиши участието и приноса на затворниците при организацията на дейности и тяхното осъществяване.

Крайната цел на проекта СЗПБ е да разработи европейски наръчник относно значимостта на добрите спортни програми и връзката с „външния свят“, както и да се съставят препоръки за политики на тази тема. За тази цел консорциумът на СЗПБ ще разработи, тества и реализира учебни терени в 5 европейски държави. Обучителните дейности в тях ще се основават на научни и валидни изследвания. Оценявайки процесите и резултатите, тези иновативни учебни среди ще бъдат научно изследвани, за да се разработи инструментариум и да се съставят препоръки за политики на правителствата, затворите и всички заинтересовани страни с цел създаване на добри и устойчиви практики на местно ниво в европейски контекст.

 

Над 1 500 000 души са лишени от свобода в цяла Европа –  огромна популация от хора, изложени на риск от социално изключване от обществото. Ние вярваме, че затворниците са повече от тяхното криминално досие. На първо място, те са хора. Те са част от обществото ни, те са граждани.

Няколко международни законодателства заявяват ясно становище, че затворниците не трябва да бъдат изключени от нормалните услуги, предоставяни на обществото. Те губят свободата си, но запазват други права, включително правото на достъп до култура, спорт и образователни дейности.

Държавите, които са подписали Международен пакт за граждански и политически права, формулират социалната интеграция като главна цел на затвора. Организацията на обединените нации инициира този пакт.

Член 10.1 гласи: „Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение, на присъщото на човешката личност достойнство.“

Член 10.3 гласи: “Затворническият режим включва такова отношение към осъдените, главната цел, на чието е поправянето им и социалното им превъзпитание.“

Нашите проекти са създадени на фона на хуманните и признати от закона права, затворниците да могат да участват в различни дейности в затвора (например в образователни, спортни и културни дейности). В момента, два текущи проекта включват театъра като средство за интеграция и спортът като средство за интеграция.

Нека обърнем малко внимание на идеята относно спортът като средство за социално включване на лишените от свобода.

Според академични изследвания спортът и физическата активност допринасят за по-добро физическо и психично здраве. Но има и друг аргумент, свързан с провеждането на спортни дейности в затворите: те са стъпка в посока на социалната интеграция.

Чрез разработването на спортни програми със социално въздействие и връзка с обществото или с „външния свят“ затворниците ще намерят силата да върнат вярата в себе си и в другите. Те ще могат да работят върху позитивната представа за себе си и разбирането си за стойностна идентичност, развивайки свой талант или засилвайки връзките си с другите. Научни изследвания показват, че спортът може да има положителен ефект върху изграждането на характера.

Проектът СЗПБ ще предложи на затворниците възможност за социална активност, като така те ще създадат приятелства, ще изградят мрежа от контакти и ще преодолеят социалната изолация.

Европейският проект „Спорт в затвора – план за бъдещето“ допринася за важен приоритет на спортната програма към Erasmus + . Той насърчава овластяването и социалната интеграция, тъй като цели да повиши активното участието сред една от най-неравностойните обществени групи: затворниците и тяхната пряко обкръжение зад и извън стените на затвора.

По-точно, проектът СЗПБ ще развие нови знания и иновативни методи в организирането на спортни програми с връзка към обществото/„външния свят“. По този начин проектът ще подобри социалната интеграция и овластяване, както на сегашни, така и на бивши затворници зад и извън стените на затвора.

Вижте повече Какви са ползите от проектът SPPF за лишените от свобода и за обществото?