Лучия Велева, експерт комуникации в проект FREEWAY, се срещна с Павлина Братанова, дългогодишен преподавател в УЧИЛИЩЕ в затвора, едно от ЛИЦАТА на FREEWAY. Г-жа Братанова в момента води театралната работилница на UPSDA с актьори, лишените от свобода от Затвор Пловдив, за изграждане на спектакъл по метода Форум Театър с обща тема: Бащи и синове.
Ето какво разказа Павлина.
Здравейте! Казвам се Павлина Братанова!
Магистър съм по теология и начален учител.
От 200З година работя като преподавател в училището към Затвора. Обстоятелствата в житейски план при мен се стекоха така, че се наложи да сменя мястото, на което живея. Поради това до момента съм работила в две училища- СУ“Поп Минчо Кънчев“ в Старозагорския и Пазарджишкия затвор и СУ“Свети Иван Рилски“ – филиал в Пловдивския затвор. Едновременно с това, работя и в детска училищна занималня. Така в рамките на един работен ден успявам да се срещна с хора, извършили престъпления, с объркани представи за вяра, справедливост, красота, чест, морал, достойнство, хора с опустошени души… и с дечица, върху които като върху бял лист се запечатва всяка една моя дума, жест, реакция.
Кое е общото? Всички се нуждаят да бъдат поведени, да им бъде обяснено, да бъдат вдъхновени, да намерят кауза и да работят за нея… всички ми вярват… и това ме прави много щастлива, но и двойно повече отговорна!
Да ви се представя: За някои съм госпожа Поля, за други госпожа Братанова…
Обичам да общувам с хората, обичам да се усмихвам, обичам книгите слънцето, цветята и морето… много силно се бунтувам срещу несправедливостите, и вярвам в доброто в човека. Смятам, че няма добри и лоши хора… всеки от нас е склонен към едното или другото в определен момент. И може би това е нещото, което ме кара да се включвам непрекъснато в мероприятия, които съпътстват образователната дейност, а именно всякакви извънкласни изяви – организиране и поставяне на театрални постановки и спортни мероприятия, рециклиране, приложни дейности… и още куп други неща, каращи лишените от свобода ученици след тях да се почувстват по друг начин – като екип и съмишленици. Списвам вестник „Стълбица“ в Пловдивския затвор, единствената цел, на който е да покаже че има добро, има светлинка, има хора които не се отказват и зад решетките да бъдат със свободен дух… и че добрите неща се случват и в непривични за тях места. 🙂
Лучия: Влязъл в затвора, попаднал на хора и станал човек” е известен цитат от поемата на Никола Вапцаров „Песен за човека“. Твоят дългогодишен опит доказва ли, че трансформация към добро е възможна? Как може да се помогне на хора, лишени от свобода, да поемат ‘правия’ път – да живеят без да нарушават законите?
Павлина: В затвора хората влизат с изградени характери, с определен опит, понякога печален, лоши и добри навици и собствени възгледи за живота.Това прави цялостния катарзис невъзможен. Но трансформация към добро е винаги възможна. Смятам, че моята работа и респективно на хората, които работят с тях е да се запали „светлинката“. А докато се разгори огън, е необходимо да се измине дълъг път, да се положат много усилия от тяхна и наша страна. Това става на първо място със спечелване на доверието им. Ако в техните очи се докажеш като авторитет, който те приемат да следват, възпитателно-корекционната дейност е в пъти по-лесна.
За да се поеме „правия път“ е необходим синхрон на институциите. Защото се случва да излязат от затвора, с желание за промяна към по-добро, с желание да работят, да учат … и изведнъж навън се сблъскват с бюрокрация, бездушие, неграмотност и „губят пътя“. Те биват насочвани към определени социални институции. Според мен е нужно да им се осигури образование и работа излизайки от затвора! Иначе нищо друго не им остава, освен да потърсят познатото, а така попадат в същия омагьосан кръг и среда, която като лепкава кал ги „цапа“ и неминуемо ги връща зад решетките отново.
Лучия: В рамките на проект Freeway съвместно с UPSDA се организира форум театър в затвора. Какво е форум театър и защо го правите?
Павлина: „Форум –театърът е театрална игра, в която вълнуващ публиката проблем, бива показан в неразрешена форма. Зрителите са поканени да предложат и изиграят различни решения. По този начин зрителят се превръща в актьор и така проблемите, които са представени се изследват, анализират и осмислят от всички.“ Неусетно се стига до намиране начини за решение на проблема. Това е най-лесният и безболезен път в местата за лишаване от свобода да достигнеш до човека, неговия проблем и решение, просто защото чрез форум –театъра те (и проблемът, и решението) идват от самия него.
Лучия: В рамките на проект CHANCE, съвместно с UPSDA и Courage Foundation, се организират обучения и кампания за осведоменост относно потенциала на алтернативните мерки при криминални престъпления с по-малка тежест. Вярваш ли в алтернативни мерки на лишавани от свобода?
Павлина: Да, вярвам. Смятам че е необходимо въвеждане на нови програми за обществено въздействие и междуинституционално сътрудничество.
Лучия: Как се чувства една жена сред лишени от свобода в затвора на 8 март?
Павлина: На 8 март всички жени се чувстват обградени с внимание, показва им се уважение и всяка една си отива у дома с цвете, независимо от това къде работи. Затворът не прави изключение.
Повече за проекта FREEWAY може да видите тук и в новини.
Повече за проект CHANCE