В Лицата на Freeway представяме и едно интервю с Николета Янева – част от екипа на Сдружение ОПУР от неговото създаване, експерт с над 19 години опит като психолог – консултант, педагогически съветник, обществен възпитател, мениджър и координатор инатор на проекти на местно, национално и международно ниво.
Лучия – Театърът рядко се асоциира със затворническите стуркури. Кога за първи път стъпихте физически в затвора и защо?
Николета – Проекта „Всичко е възможно“, който реализирахме със Сдружение „Майки срещу дрогата“ проправи пътя ни в затвора. Това се случи през 2015 година. Проекта бе насочен към и създаване на иновативна корекционна програма за лишените от свобода, включваше и обучение на служители на затвора. Но едно обучение, на което бяхме година по-рано в Берлин, Германия, ни вдъхнови да използваме Форум театър като част от нашата работа. Ефекта и желанието за участие на лишените от свобода ни стимулираха да продължим дейности в тази посока. Тогава към екипа се присъедини и режисьора Лилия Секова, с която продължихме да осъществяваме проектите си в Затвор Пловдив, но също и с деца в квартал Столипиново, и с младежи-доброволци от града.
Лучия – Вярвате ли, че театърът може да променя хората към по-добро? Как се случва тази промяна?
Николета – Да, определено вярвам. А и практиката ни го показва – хората, докоснали се до изкуството несъмнено се променят. Според Аугусто Боал, създател на Форум Театъра, в разиграването на сцени от своя живот участниците не само си представят, но и осъществяват промяна. Понякога тази промяна е малка, понякога тя има нужда от време, за да пробие своя път, но със сигурност се случва. И това е така защото изкуството провокира, а форум театърът дава възможност да се срещнем със себе си, със страховете си, с предизвикателствата пред нас по един различен начин, да пробваме, да осмислим ситуацията, да вземем по-доброто решение.
Лучия – Проектът Freeway промотира тетаърът като средство за рехабилитация. От твоя опит това така ли е?
Николета – Да, практиката на партньорските организации , участващи в проекта ясно показва, че театърът е един от възможните инструменти за рехабилитация. Множество са примерите, които могат да бъдат посочени – от записване в училище, провокирано от желанието да се научи да чете даден участник в нашите дейности, до активна работа в сферата на изкуството, след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Пресъздаването на някаква случка във форум тетаралното представление има и добавена стойност – тя рефлектира освен върху участниците и върху зрителите. Следователно, театърът се явява практически инструмент за въздействие, лаборатория, в която участниците съумяват да идентифицират нова гледна точка за събитието, а също и да бъдат двигател за позитивна личностна и обществена промяна.
Лучия – Може ли театърът да бъде използван като средство за превенция на антисоциално поведение? Смятате ли, че е приложимо за млади правонарушители?
Николета – На театърът се гледа като на мощен инструмент за промяна на различни социални нагласи. Доказано е, че засилва многократно емоционалната и психологическа сила на посланията, насочени към аудиторията и представя по убедителен и интересен начин чувствителни въпроси, засягащи най-вече младите хора. Едно внимателно изработено представление може да промени начина, по който мисли определен човек и съответно на това – да промени действията му. Чрез него могат да се представят по увлекателен и интересен начин деликатни теми, които обикновено не се обсъждат публично. Именно това провокира в нашите проекти да включваме екипната работа на психолог и театрален експерт, за да подкрепим участиците, при докостването да специфични и деликатни за тях теми.
Лучия – По време на извънредната епидимиологична обстановка и рестрикциите, свързани с Ковид 19, Вашата огранизация имаше трудности да реализира своите дейности в затвора. Как се справихте с това предизвикателство?
Николета – Да, за съжаление ситуциата с Ковид 19 ни изправи пред неочаквани пред нас предизвикателства. Малко след като сформирахме група с желаещи да участват в Театрална работилница в Затвор Пловдив, се наложи да прекъснем работата си за няколко месеца. За наш късмет, един от обучените театрални оператори по проекта бе Павлина Братанова – учител в училището към затвора, която за известен период от време работеше със сформираната група участници под „дистанционна подкрепа и супервизия“ на Емилия Крушков и Лилия Секова. Изправихме се пред нова реалност – да осъществяваме сесии през скайп, но въпреки трудностите успяхме да запазим желанието на участниците. След като екипа вече имаше възможност да влиза, се наложи да направим няколко крачки назад, за да се напаснат участниците с работата „на живо“ с режисьора. Юли месец поставихме на сцена форум театралната постановка „Огледалото“, но заради противоепидемичните мерки – само пред вътрешна публика. След това с огромно желание започна подготовката за следващо постановка „Форум театър колаборации“ за месец септември, но за съжаление няколко дни преди премиерата един от участниците се разболя от Ковид 19, и не успяхме да я представим пред публика…. Ако мога да опиша отражението на пандемията върху дейността ни, то това е с думите – много усилия, търсене на алтернативи, чакане, несигурност.
Лучия – Форум театралната постановка, която Вие подготвяхте с лишени от свобода от затвора в Пловдив имаше за задача да прескочи бариерите, да излезе извън стените на затвора … успяхте ли?
Николета – С всеки един проект, който реализираме в Затвора, ние успяваме да превъзмогнем бариери – лични, организационни, институционални и социални. С поглед назад, мога да кажа, че всеки път те са различни, но най-големите бариери сякаш са предразсъдъците на обществото – към лишените от свобода, към дейностите, които се реализират с цел тяхната рехабилитация. Ето защо е от съществено значение отваряне на дискусия за важността на използването на театъра и изкуството като инструмент за значима личностна и социална промяна. И моята позиция в проекта Freeway – развитието на публики – една предизвикателна задача, особено в ситуацията на Ковид-19 – ми даде възможност да работя точно по тази тема. Успяхме да организираме в социалните мрежи не малка група от активни участници, но за съжаление пандемията не ни даде възможност да разгърнем в достатъчен капацитет всички наши идеи – една от които бе отново да реализираме представление пред външна публика в Затвора. Но това предизвикателство ни прави по-упорити и по-креативни в постигане на желаната цел и със сигурност това е темата, по която усилено трябва да продължи своята бъдеща работа.
