ЗА 60 ГОДИНИ ВЪВ ВУИ – РАКИТОВО ИМА НАВЪРЗАНИ МНОГО ВЪЗЛИ

През последните една-две години във
ВУИ – Ракитово са идвали представители на различни институции, организации,
медии. Някои идват, за да контактуват с децата, други – за да донесат подаръци,
трети – да обучават децата на умения за живот. Но има и такива, които идват да
обучават педагозите от училището. Като част от българската образователна
система Възпитателното училище се променя също толкова интензивно, колкото и
цялото ни общество. Педагогическата дейност в училището ни има 60 годишна
история, което означава традиции и опит. Но този опит трябва да бъде сравнен с
най-новите постижения от света в областта на специалната педагогика и да бъде
актуализиран.

При всяко обучение педагозите от ВУИ
се вълнуват и се надяват то да бъде ползотворно. Високи са и очакванията към
психолозите Емилия Крушков и Красимира Димитрова, членове на Сдружение
„Обединени професионалисти за устойчиво развитие”. Щом като са психолози –
професионалисти, те сигурно имат доста отговори на въпросите на работещите във
ВУИ. Реалността, както обикновено, е по-различна от очакванията. Винаги трябва
време за запознаване с проблемите и първата среща е малко или повече за
опознаване и представяне. Учителите и възпитателите от ВУИ вече имат познания
по въпросите на груповата работа и темата „Ефективната групова работа с деца в
конфликт със закона” не бе изненада за тях. Още повече, че обучението се
проведе в учителската стая на ВУИ, където те бяха на собствен терен. В началото
и техниката трудно проработи, но Емилия и Красимира показаха характер и
професионализъм. Емилия адаптира презентацията и скоро работата потръгна на
ускорени обороти.

Взаимното представяне бе полезно и за
двете страни. Бе необходимо да се спомене не само името, което би било досадно
за колегите, с които работиш от години, но и ролята във ВУИ, отговорностите,
предизвикателствата, хората, с които общуваш по работа, връзки с екипи и външни
организации. Изведнъж сякаш поглеждаш на човека до теб с нови очи. Разбираш, че
работите заедно, но понякога гледате на един и същ проблем от различни гледни
точки и имате различен подход. Това откритие е импулс за нови търсения и
постигане на ефективност.

За психолозите бе приятна изненада,
че в училището отдавна има доста стройна организация за групова работа. Имаме
Правила за живот в училището, отнасящи се за цялата ученическа общност, които
са в процес на актуализация. В момента имаме две сборни групи, които прилагат  някои свои групови норми и правила. Имаме
групи по паралелки, в които се извършва самоподготовката за следващия ден.
Така многогодишния опит на педагозите
от ВУИ от една страна и съвременните изисквания, от друга страна, влязоха в
съприкосновение и в своеобразен диалог. Ние оценихме ползата от диалога,
надяваме се той да е бил полезен и за отсрещната страна. Преди всичко Емилия и
Красимира ни припомниха, че за да има групова работа трябва да има единни
изисквания за определяне на взаимоотношенията.
За нас в сърцевината на обучението се
превърна емоционалното заключително включване на Красимира. Тя извади кълбо
прежда и накара всички учители и възпитатели да хванат размотаната нишка.
Разказа ни приказка за едно царство, където хората били свързани помежду си,
както присъстващите в стаята с тази нишка. После някой тръгнал нанякъде и
нишката се скъсала. Но хората до него направили усилие, напрегнали се и
завързали скъсаните краища на нишката. Появило се възелче, после още едно, и
още едно… Хората разбрали – понякога нишката се къса, важното е след това да
се върже отново.
Стояхме така, с преждата в ръце и си
дадохме сметка, че през всичките 60 години, откакто съществува училището ни,
сме навързали много възли. За да видим дали нишката е здрава, подръпвахме леко
и усетихме човека до себе си. Стана ни ясно, че нишката се къса, когато дърпаме
прекалено силно или дърпаме в различни посоки. И сигурно всеки си спомни за
момент на скъсване и колко общи усилия и време са били необходими след това, за
да се свържат отново раздърпаните при скъсването краища. Усещахме, че колкото и
възли да сме натрупали в миналото, днес нишката е здрава и можем заедно да
продължим напред.
За Нашият глас – Илко Тоданов и Свилен Топчиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *