На 13.02. проведохме компактно и плодотворно обучение по темата за ключовите компетенции за психо-социална подкрепа със специалисти с дългогодишен стаж от ЦОП, ЦПЛУВТМУ и ЦСРИ към Интегриран комплекс за социални услуги „Напредък“, гр. Пловдив.
От дебатите, изведохме няколко бележки, които са свързани с изискванията за практикуване в психологическата и социална сфери. Някои от тях не са регулирани чрез закон, но са здрав разум и морални устои на всеки високо квалифициран кадър. Често те служат като насока към потребителите за висока професионална етика. Неизбежно, се промъкна и темата за заплащането, което се регулира по различни механизми в и извън институциите.
Прилагаме част от тях:
- Образованието (обучението с курс) ви прави компетентни, но не и способни. Ставате способни само, докато (ако) практикувате.
- Добре е, когато практикувате, някой (по-опитен) да ви подкрепя и насочва. Например, работа под супервизия и споделяне на случаи с колеги.
- Във всяка област на живота има йерархия.
- Основен етичен принцип в услугите е всеки да получава според опита си. Заплащането се определя спрямо опитността, а не по това колко взима съседът. Чиракът не взима колкото майстора, ако ще да е на същата (по-голяма) възраст и да полага повече труд. Това ще ви го каже всеки общ работник.
- Ако сте компетентни, но неспособни (образовани, но без опит), не учите, обучавате или поучавате другите в областта на компетентност, а учите себе си и прилагате в труд наученото, за да добиете опит. Затова взимате съответно по-малко, а не колкото човека, който ви е обучил.
- Ако нямате нито трудов опит, нито квалификация (обучение и образование) в дадена област или по дадена тема, то вие работите предимно върху себе си и за себе си, (а не за другите), когато извършвате дейности за психо-социална подкрепа (изискващи опит и образование) по свое усмотрение и за ваша сметка. Затова не взимате пари.
- Това, че сте по-възрастни, не ви прави опитни.
- Това, че сте придобили диплома и титла, не ви прави опитни. Виж първи параграф.
- Опитът се доказва с реална трудова дейност, спазвайки определени правила и стандарти.
- Не е сериозно специалист да се заявява като опитен експерт в област на база обем прочетени (чик-лит и поп) книги, статии във фейсбук и гугъл, лични житейски случки или n-години курсове и 5 различни дипломи.
- Това, че си гледал как някой прави нещо, също не те прави способен да го правиш и не се брои за квалификация или опит в областта. Това го знае кучето на касапина.
- Това, че си гледал как някой прави нещо, не означава, че си разбрал какво прави и защо го прави точно по този начин от всички възможни. Нужно е да се образоваш и обучиш в методиката на дейността.
- Личният ти опит със семейство и роднини не се брои за професионална квалификация и трудов стаж.
- Това, че си страдал от дадено състояние (или заболяване), не те прави експерт по темата. Личният опит е ценен за всеки по своему и си признат експерт в своя си живот.
- Човек, който не може да назове и определи методите на работа, а само говори за ползите от нея, може да знае какво, но не знае как.
- Освен да назове методите, би трябвало да може да измери резултатите от работата си. Оценката (количествена и качествена) е реалния критерий, по който се определя ефективността на свършената работа, а не кой колко е доволен.
- Когато нямаш опит, всичко ти е интересно и всичко можеш. Четеш всичко и по всичко имаш мнение…повърхностно.
- Специалист, който не работи (даже избягва или отказва да работи) върху личните си психо-емоционални проблеми, трудно би могъл да окаже подобна подкрепа и да е полезен за другите. Особено важно, когато работи с деца, подрастващи и младежи.
- Стандартите и правилата във всяка трудова дейност са създадени преди нас и ще ги има и след вас. Ако искате да ги промените, може да стане на базата на заслуги в тази област, признати от професионалната ви общност.
Напомняне:
Амбицията може да те докара да вършиш работа, която не е за теб.